Към другите новини | Други наблюдения

 

 

Български астрономи наблюдаваха симбиотичната звезда AG Pegasi

 

18 октомври 2016 г.

  

 Симбиотичните звезди са дългопериодични двойни системи, състоящи се от хладен, червен М гигант и компактен компонент, който почти във всички случаи е горещо бяло джудже. Сложният симбиотичен спектър на тези обекти е формиран от спектрите на хладната и горещата звезда, както и на мъглявина, образувана около тях. Според променливостта на горещия компонент, симбиотичните звезди се делят главно на две групи - симбиотични нови и класически симбиотични звезди. Симбиотичните нови избухват подобно на класическите нови звезди, повишавайки блясъка си с няколко звездни величини. Връщането им към блясъка отпреди избухването трае най-малко няколко десетилетия. Присъщи за класическите симбиотични звезди са избухвания с амплитуди от 1 до 3 звездни величини. Времевата скала на тези избухвания е от порядъка на няколко години. Интересното е, че основен източник на енергия, подхранващ избухванията, е акрецията на вещество от вятъра на студения гигант върху повърхността на бялото джудже (виж. Фиг. 1).

 

 

Фиг.1. Схема на симбиотична звезда с акреция от звезден вятър

 

 AG Pegasi  е най-старата и най-изследваната симбиотична нова, привлякла вниманието на астрономите още през 19-ти век. Причината е, че в средата на века започва увеличение на визуалния блясък на звездата, който от 9 звездна величина достига 6 звездна величина (увеличеиние от над 10 пъти) в максимума около 1870 г. Последващото, постепенно намаляване на яркостта на звездата и достигането на нивото, наблюдавано преди избухването, продължава около 130 г. През това време AG Peg показва уникална еволюция, преминавайки през различни фази: от Ве звезда около масимума, през обект от тип P Cyg, до симбиотична звезда, чийто спектър е доминиран от горещ Wolf-Rayet компонент, източник на плътен, масивен, високоскоростен вятър и хладен М3 гигант.

 

През втората половина на 2015 г., AG Peg избухна за първи път от средата на 19-ти век. Избухването включваше два максимума на блясъка с амплитуди около 2 звездни величини. Български астрономи изследваха това избухване на основата на ешеле спектри с висока разделителна способност, получени в оптическия диапазон с помощта спектрографа ESPERO на 2м RCC телескоп на НАО Рожен, рентгенови наблюдения от спътника SWIFT (NASA), както и фотометрични наблюдения от базата с данни на AAVSO (American Association of Variable Star Observers). 

Изследванията показват, че етапът „симбиотична нова” в еволюцията на AG Peg е напълно приключил. Плътният, масивен и високоскоростен вятър от горещия компонент вече не се наблюдава в спектъра на звездата. Най-вероятно, някъде около 2000 г. е започнала акреция на материя от звездния вятър на червения гигант върху повърхността на бялото джудже, която е основен енергиен източник за последвалото избухване. Проведеният анализ показва, че избухването на AG Peg през 2015 г. много наподобява тези, наблюдавани при класическите симбиотични звезди, като AG Dra и Z And. Промените в спектъра и блясъка на AG Peg, наблюдавани през 2015 г., я поставят в групата на класическите симбиотични звезди. Досега не беше съвсем ясно как продължава еволюцията на звездите, преминаващи през етапа симбиотична нова. Нашите резултати, получени от анализа на спектралните и фотометричните промени на AG Peg, са първа индикация за това, че всички подобни обекти след края на фазата „симбиотична нова” еволюират като класически симбиотични звезди.

Подробности за изследванията на AG Peg, коментирани по-горе, могат да се намерят в следните статии, публикувани в едно от най-престижните списания за професионална астрономия Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (MNRAS):

 

1) Tomov, T .V., Stoyanov, K. A. & Zamanov, R. K.: 2016, MNRAS, 462, 4435-4441

http://adsabs.harvard.edu/abs/2016MNRAS.462.4435T

https://arxiv.org/abs/1608.02980

 

2) Zhekov, S.A. & Tomov, T.: 2016, MNRAS, 461, 286-296

http://adsabs.harvard.edu/abs/2016MNRAS.461..286Z

https://arxiv.org/abs/1606.01201

 

 

 

 

Към другите новини